История на породата самоед

Самоедите са една от най – старите породи на земята. За нейно родно място се приема северозападен Сибир, където племе, наречено “самоеди” /обединяващо име за племената ненци и енци/ използвало кучета за теглене на шейни, лов и пазене на стадата. Съвременният свят познава тази порода с името, което принадлежи на едно от племената, обитаващи Урало – Ненецката област, но оригиналното название, дадено им от местните хора е Bjelkier.

history of samoyeds 4
Членовете на племето самоед водели номадски начин на живот, като цяло били миролюбиви хора, занимаващи се с лов и животновъдство, които се отнасяли към кучетата си с много любов и уважение, като ги обучавали с позитивни методи и без насилие. Те ги допускали да нощуват до децата, приемали ги като част от племето, използвали ги за игри, теглене на тежки товари и охрана на стадата, а козината им била събирана и обработвана. В суровите условия на живот, кучетата били безценен помощник и всяко едно от тях било високо ценено и обгрижвано.

history of samoyeds 5
Тези кучета носят в себе си гени на праисторическите вълци, обитавали земята след Ледниковия период. Генетични изследвания доказват, че самоедите са преки наследници на тези животни, като техните гени съществуват от над 12000 години. Може би още оттогава, породата самоед придобива своите основни предимства на характера, заради които е толкова обичана и до днес. Те са слънчеви, нежни, социални и миролюбиви кучета, еднакво отговорни в играта с деца и в работните си задължения. Като всички представители на северните породи, те са своенравни, с достойнство и изобретателност, ето защо успешното им обучение е възможно само при демонстрирано уважение, търпение и чувство за хумор. Самоед не е подчинено куче, то трябва да бъде съмишленик и равностоен член на семейството – само тогава ще развие пълните си качества и темперамент. Търпеливи, умни, изпълнени с разбиране към човешките странности, те бързо се превръщат от работни кучета в предпочитан домашен любимец.
През 17 и 18 век руснаците започват изследователски експедиции до Сибир, като първи откриват какво национално съкровище е това племенно куче. Неговата красота завладява дори царската фамилия, като кученце от това племе било откупено и дадено като скъп подарък на царя, който обявил региона за защитен и забранил всяка външна намеса в живота на племената. Но репутацията на кучетата вече обикаляла света и много скоро достигнала до няколко известни изследователи. Руснак на име Александър Тронтхайм е получил задачата да достави такова куче на руското правителство.
Норвежецът Фритьоф Нансен – бъдещият „баща” на полярните експедиции, също поръчал на Тронтхайм да му достави такива кучета. По това време Нансен бил професор в седем департамента на норвежкия университет.

Нансен
Нансен

Той проектирал и построил кораб, наречен Фрам, с който възнамерявал да изследва Арктика. Подготовката за това пътуване била с продължителност девет години. Корабът бил толкова сигурен и здрав, че в последствие той го използвал за пет експедиции и го ескплоатирал близо 35 години. Нансен бил методичен, съобразителен и положил големи усилия да подбере най – добрите животни, които да са издръжливи за подобен род пътуване. Той бил убеден, че самоедите са най – подходящи за поставените цели. За съжаление първата му експедиция била обречена и той изгубил 28 от най – добрите си кучета в неуспешен опит да достигне полюса. Водачите на впряга , мъжки самоеди са носели имената Kaifas и Suggen.
Но неговият опит и откриването на непознати земи вдъхновяват други изследователи.
Братът на краля на Италия, херцог на Абруци, Луиджи Амадео е запленен от информацията, която Нансен му е дал за оптималното впрегатно куче. В последствие той използва 120 кучета самоед, закупени от Тронтхайм, за своята експедиция до Северния полюс.
Роалд Амундсен, друг норвежки изследовател, извършва пътешествие от 1860 мили през 1911 година, с продължителност 99 дни. Той използва 52 от първоначално 97 кучета, които е приготвил за теглене на четири шейни. Неговото водещо куче на име Etah е самоед, за което се твърди, че е първото живо същество, стъпило на Южния полюс. Без да има историчско доказателство се твърди, че Etah е била женска. След завръщане от експедицията, тези кучета били дадени на други изследователи.
Всички арктически екпедиции били извършени с помощта на кучета самоед, с изключение на експедициите на капитан Робърт Скот, който използвал предимно коне. Въпреки това, той също взима 33 кучета в експедицията си до Южния полюс. За съжаление, непознаването на породните особености на северняците има трагични последствия – някой отрязва опашките на кучетата и тъй като не могат за завиват носовете си с тях, докато нощуват навън, те умират от пневмония след три седмици. Скоро умират и конете, непригодни за труд в тези арктически условия. Това е причината шестте члена на експедицията сами да теглят шейните си на път за полюса. Скот пише в дневника си, че когато е достигнал крайната цел, намерил забито норвежкото знаме и много следи от лапи около него – Амундсен го е изпреварил с цял месец и е оставил доказателство за своя успех.
Така че можем да твърдим, че всяко днешно куче носи в гените си кръвта на откриватели на Арктика, на смели кучета, жертвали живота си за опознаването на нови, негостоприемни земи.
Несъмнено, успешната експедиция на Амундсен, прави тази порода толкова популярна в Европа, но друг човек полага основата на породното развъждане извън Сибир. Той е англичанин и неговото име е Ернест Килбърн Скот.

Килбърн Скот
Килбърн Скот

Скот е член на Кралското Зоологическо дружество и в тази си позиция е имал възможност да придружава експедиция до Архангелск през 1880 година. Точно там едно дебеличко, пухкаво кученце привлича вниманието му. Откупва го за голяма сума, а когато се връща у дома с него, кучето става обект на огромно внимание и интерес от обществото. Това е Сабарка, първото официално внесено куче в Англия.

Скот и Сабарка
Скот и Сабарка

Скот открива своето призвание, като внася или откупува от изследователи още няколко такива кучета, между които и женска на име Уайти Петчора, която, заедно със Сабарка се превръща в основоположник на съвременното родословно развъждане. Отначало тази порода се е възприемала като странност от чужда земя, но скоро впечатляващата визия и преобладаващият бял цвят на поколенията, превърнали самоедите в истинска сензация. Английският киноложки клуб допуснал кучетата да участват в изложби в секция – чуждестранни кучета.
Килбърн Скот оглавил Киноложкия клуб и през 1909 година се приел официален стандарт на породата, като в същото време бил регистриран и първият киноложки развъдник за самоед – този на Скот и съпругата му Айви.
Названието”samoyede” станало официалното име на породата, като почитание към неговия произход и племената, които го отглеждали. През 1912 година самоедите вече се състезавали като официална порода на киноложките мероприятия, а през 1923 година, киноложкият клуб премахва „е” от края на името. С това завършва официалното описание на породата и се приема установен външен вид и наименование на самоедите. В съвременната кинология те са класифицирани в Пета породна група, според всички киноложки организации.


Твърди се, че арктическия шпиц, както още наричат самоеда, е една от породите, които е запазила почти напълно първоначалния си вид, със съвсем малка намеса на човека. Основните разлики, които се забелязват в сравнение с примитивните кучета са увеличената широчина на черепа, промяна на пропорциите на тялото в полза на квадратна и стегната структура и умерена промяна в дължината на крайниците и космената покривка. Днешният формат е заложил на впечатляващата визия, с равномерно развити гърди и крайници, ясно изразена разлика между мъжки и женски представители, прав и силен гръб и основен бял цвят. Стандартът на породата позволява леки бисквитени оттенъци.
Освен, че са едни от най – красивите кучета, самоед се отличават с уникален характер. Дългите години на съжителство с хората ги превръщат в чудесни компаньони, силно привързани към децата и семейството. Това е порода, която успешно съчетава работни и изложбени качества, като освен това е добър приятел и невероятно забавен домашен любимец.
Въпреки това, тези кучета носят кръвта на своите праотци и понякога могат доста да изненадат с ловните си инстинкти. Гласът им е във висока тоналност, като наследство от снежните поля, където всеки басов, плътен тон потъва в дълбочината на снега.
Самоед е различен от другите породи кучета. Освен с уникалната си визия и великолепен, неагресивен характер, те изискват специални грижи за козината, храната и физическото натоварване. Това е порода, която има нужда от ежедневно движение, съчетано с тичане. Не бива да се забравя, че основното предназначение на тези кучета е да бъдат работещи във впряг, ето защо умереното натоварване е необходимост за развитието на добра структура и тонус. Ако самоедът системно е ограничаван от движение, това ще се отрази не само на мускулното, но и на психическото състояние на кучето. Впрегатна сила, сърце, изпълнено с любов, вечна усмивка, топъл поглед и искряща козина – това е чудото, наречено самоед. Последвайте ни назад в годините, за да ви запознаем с най – известните представители на породата.

Форум за дискусии, засягащ притежаването, отглеждането и развъждането на кучета от породата „самоед“.