Българските хендлери – Светла Величкова

За да бъде представено добре в изложбения ринг, Вашето куче трябва да бъде обучавано от най-ранна възраст.
Изложбата е важна част от развъдната дейност, на която любители, кинолози и развъдчици могат да съпоставят няколко кучета и да преценят на живо техните качества и недостатъци. За всички онези, които са присъствали на киноложка изложба е ясно, че доброто оценяване на кучето зависи не само от възпитанието, визията и генетичните заложби, но и от представянето му в ринга. А тук идват на помощ хендлерите. Хендлингът представлява професионално представяне на кучетата в екстериорния ринг, както и подготовката им за участие.
Хендлерът е човекът, който ръководи кучето, представяйки го в ринга. На нашите страници представяме българските хендлери и тяхната гледна точка за тази така приятна професия.

Светла Величкова

1. Разкажете ни за себе си.
– Винаги ми е бил много труден този въпрос…Казано с малко думи, аз съм обикновено момиче. Обичам да обикалям света, обичам всички животни и се опитвам винаги да съм усмихната и позитивна.
2. Защо станахте хендлер, как възникна любовта ви към изложбите?
– Не зная защо, мисля че това беше естествен процес. Започнах да ходя по изложби на 13 години с развъдник Golden Nicol и малко по малко, с изключително много работа, започнах да извеждам и други кучета. Но първите 10 години, в които се занимавах с това не съм се възприемала като хендлер, по-скоро помагах на всички, които имаха нужда от помощ с техните любимци.
3. Какви качества са нужни за един човек, за да бъде добър в работата си?
– Едно от най-важните качества е изключителна любов към това, което правиш. Много търпение, много учене, много самоинициатива и естествено щипка късмет.
4. Имате ли учител или ментор, който да Ви е насочил към това занимание?
– За жалост тогава нямаше много хора, които да се занимават с това. По-скоро се възприемам за „самоука“, което обаче ми костваше много време да открия дълбоките тайни на хендлерството. И както всички занаяти – крадеш, каквото ти хареса.
5. Имате ли любими породи, с които работите най-добре?
– Не мисля, че е точно за породи. По-скоро имам някои предпочитания към характерите на кучетата. Ако успеем да се харесаме взаимно – каквато и порода да е кучето, ще се обичаме и разбираме!
6.Кой е любимият и най-малко любимият момент в работата Ви с кучета?
– Любими са ми всички моменти, в които мога да тренирам и да представям кучета. Интересувам се много от психология на животните, което прави всяко общуване с куче част от опита ми. Най-неприятната част винаги ми е била чакането по изложби. Бих предпочела да тичам цял ден, отколкото да чакам 2-3 часа до края на изложбата.
7.Как преценявате какво да облечете за конкретната изложба?
– Още един труден въпрос. Мисля, че най-често ставайки сутринта отварям гардероба и хващам първите „изложбени дрехи“, нямам големи претенции.
8.Нервни ли сте преди изложба?
– Вече не. Може би след първите 3-4 години остава основно удоволствието. Преди големи изложби като Световно и Европейско имам едни приятни пеперудки в стомаха, но не мога да ги определя като нервност.
9.Колко време е необходимо, за да бъде подготвено едно куче за ринг – като поведение и визия.
– Времето за подготовка зависи изключително от кучето. Понякога нямам дори нужда от предварителна тренировка, понякога и 10 тренировки не са достатъчни. Считам, че кучето е подготвено като поведение, когато и аз, и то си имаме пълна вяра, каквото и да стане. Визията – минимум 2-3 часа за грууминг, за по-лесните за подготвяне породи.
10.Кои са най-големите Ви постижения до момента.
– Когато бях на 16 години бях във Франция, в развъдник за хъскита. Работа по 16 часа, изложби всеки уикенд и едно чуждо момиче да печели първи места на изложби с по 3000 кучета. Тогава ми беше най-трудно и може би затова го възприемам като постижение. Иначе всяка победа, колкото и малка да е я считам за постижение, особено когато си отделил толкова голяма част от живота си на това, което правиш.
11.Разкажете ни за някой интересен момент в ринга.
– Бяхме на специалка на лабрадори в Австрия. Бяха ме наплашили, че съдията Margaret Brown е много строга, много държи на хендлинга и че най-вероятно ще ни „пореже“. След като изведох 2-3 кучета при нея, тя отиде до нашата групичка и каза „She is a really good handler“, аз се изчервих, естествено, и все пак даде на 2 от кучетата оценка „много добър“. След това дойде при мен и ми каза, че успявам много добре да скрия недостатъците на кучетата, но тя няма да е толкова добър съдия, ако не успее да ги види. Бях много впечатлена от тази съдийка!
12.Имате ли домашни любимци, разкажете ни за тях.
– Имам две австралийски овчарки. За мен това са най-добрите ми приятели! Всеки, който се е запознал с тях е останал омагьосан от техния характер.
13.Какво ви предстои, планирате ли да участвате в изложба скоро.
– Днес бях на изложба 🙂 и винаги има планове за изложби!
14.Вашият съвет към хората, които биха искали да се занимават с хендлинг.
– Ето, знаех си, че последният въпрос ще е най-труден. Дори не зная от къде трябва да се започне…При мен минаха 10 години минимум преди да мога да кажа, че съм хендлер. Мисля, че това звучи малко обезкуражително, така че по-скоро бих казала да хващат всяко куче, което могат и че конкурсите за хендлери са най-маловажните. Важна е връзката с кучетата.
15.Информация за контакт.